„Велики неща се вършат, когато хора и планини се срещнат.“

(Уилям Блейк)

Усмихвам се – като предчувствие за изгрев,
Розовина и злато между остри върхове…
Снегът и тишината горе
Мамят,
А дивото неудържимо ме зове.

Намерих на пътеката оръфан свитък –
Вероятно карта.
Кому е нужна карта тук,
Насред такава красота?
Дошъл съм да изгубя себе си
И да открия планина…

Мъхът по сенчеста страна на дънер,
Лунен скреж, перо от сова –
Това е истинският свитък
И започвам да чета…

От единението на човек и планина
Се срутват сто лавини –
Но Боже, точно тъй
И точно тук бих искал
Да умра.

Коментари: 4

от мен (2015-08-24 16:27:33)

🙂 благодаря

admin (2015-08-24 22:01:03)

Емчи моля 😉

от мен (2015-08-25 21:38:23)

🙂

admin (2015-08-26 17:25:05)

 
Изпрати коментар