Стихотворениесмноговисокастепеннаабстракция

Това е нещо,
старо колкото света:
хълм, пещера, а вътре –
символ на Богиня;
в небето –
тънък нокът на луна,
змия
и двама влюбени
сред тъмнината на градина.

Това е нещо, младо колкото дъжда:
доспехи и коприна,
топъл поглед в мрака
и коси с ухание на цвете;
и онзи танц несмел,
започнат със очи
и деликатно продължаван
от ръцете…

Това е силно колкото смъртта
и вечно колкото тревата:
единственият дар,
за който трябва
да благодарим на боговете.
Цветята във косите
може и да са от скреж,
но чувствата
надмогват вековете.

Напиши първия коментар за тази публикация