Безкрай

Сълзите й
били са дъжд
и пак ще бъдат.
Косата й
била е нявга грива.
Усмивката й –
спомен за море
и лунен сърп,
а слънцето не грее,
ако тя не е щастлива.

Различни сме
като небето и земята,
но винаги
си търсим хоризонт.
Били сме заедно
между четирите реки
на Рая,
ще бъдем и след Ахерон.

Напиши първия коментар за тази публикация