Заклинателката

Луната я обича,
А совите говорят
С нея
През нощта.
Тя бяга с вълци –
След елени тича
Рога клонати
Кичат сянката й във леса.

Чертаят стъпките й
Кръгове, спирали, пентаграми –
Отгласи
От древен ритуал.
Където спре,
Земята е олтар,
А камъкът, на който си почива,
Е пиедестал.

Ръцете й благословени
Могат да лекуват,
Ваят… и убиват
Очите й – вселени
Тъмни,
Са магия за любов;
Дори и хулата от нея
Има вкус на вино
Дори милувката й
Носи хлад като покров.

За нея няма тайни
В девет свята.
Тя е дете,
Жена
И Божество;
Любима дъщеря
На тази, що зоват Хеката,
А за Твореца –
Миг на въплътено тържество…

Напиши първия коментар за тази публикация