Мухите, или за Божия гняв

 

Долината на река Ксантос в Ликия е спокойно и красиво място. Особено интересна става през лятото, когато жегата кара всички стада от околността – питомни и диви, да се придържат към коритото на реката. Има всякакви животни: дългороги говеда, овце, планински кози и цели табуни от конете, с които провинцията е известна надлъж и нашир. А там, където се струпа толкова добитък, неминуемо идват и конските мухи. Ятата им могат да бъдат видени отдалече, чуват се от километри и обичайно съставляват по няколко милиона екземпляра. Трудно е всред тази гмеж човек да обърне внимание само на една или две мухи, но нашата задача се състои именно в това.       

Нека започнем от обстоятелството, че се касае точно за мухи, и то конски (наричани съвсем подходящо щръклици), а не за стършели, както твърдят митографите. Размерите и цялостното им излъчване обаче са такива, че всеки нормален стършел би минал на другия тротоар. Образно казано.

А ако понапрегнем слух, изненадващо бихме могли дори да чуем какво си говорят:

–    Ззздравей.

–    Ззздрасти.

–    Да си вижжждал един бял…

–    Да си вижжждал една бяла…

–    Първо ти.

–   Добре, благодаря. Зззначи, да си вижждал една бяла юница тук наоколо? Преследвам я с дни, ама вчера ми се изззплъзззна, гадината. И сякаш вдън ззземята потъна.

–    Не, не съм мяркал бяла юница, ни телица. Аззз пък търся един бял кон с крила, да зззнаеш нещо за него?

–     Бял кон. С крила. Да не е Пегас?

–     Аха, той точно.

–     Еми не.     

Единият от оводите поглежда събеседника си така, като че ще го набие всеки момент, и напърчва крилца в поза „Ти @баваш ли се с мене??”. Двете мухи почти не се различават, само дето ядосаният е малко по-тъмен, а зевзекът до него блести металически.       

Боят май се разминава. И на двамата е необходима информация – с перчене доникъде няма да стигнат. Не са прелетели половин Мала Азия, за да се издънят зрелищно на брега на морето, в никакъв случай.  

–          Ти все пак сигурен ли си ззза Пегас?

–          А ти ззза юницата??  

–          Вижжж сега, ще ти кажжа какво ззнам, ако призззнаеш ззза кого работиш. Става ли?

–          Само ако върнеш жжжеста.   

Щръклиците кръжат около самотно глухарче и се гледат изпитателно като стрелци в уестърн. Нагнетяващото се напрежение намира израз в това, че пухът на глухарчето литва във всички посоки, дейно подпомаган от крилете на двата овода. За секунди забравяме разногласото блеене, мучене и хриптене околовръст, наблюдавайки омагьосано как мухите танцуват между полюшващите се във въздуха семенца на растението.    

–          Е, зззаеби, мисля че се сещаш. Волооката господарка. Ами ти?

–          Братът и съпругът Гръмовержжжец, дано се надене на гърмовете си, дано.  

Картите са свалени, а глухарчето – оголено. Двете насекоми се преместват настрани в китка магарешки бодли и продължават разговора, вече по-свободно.   

–          Кажжжи сега за юницата.  

–          Мисля, че можжжеш да кажжеш и „йоница”, все ще е правилно…

–          Зззабавен си като стар войник. Сериозззно те питах.

–          Снощи почивах в ей онази горичка, в подножжжието на планината – тъмният овод сочи мястото с власато краче, – и се натъкнах на прежжживящо прежжживно, което там кротко си …

–          Храносмилаше, ясно де.  

–          Аззз не вижждам много добре нощем, ама то белееше като пряспа или като таквоззз, кажжи го де?

–          Сирене.     

–          И не само белееше – мухата снишава глас, – някак светеше в тъмното, не лъжжа!

–          Вярвам ти. Все пак нанопокритието е добре позззнато и на двама ни.  

–          Нано какво?

–          Чакай бе, ти не си ли изззработен от Хефест?  

Напрегнатото взиране отпреди малко пак идва на дневен ред, но колкото и да махат около бодлите, двете щръклици не могат да ги обезлистят. Не могат даже да ги поклатят, всъщност. Онази, която търси белия кон, се пробва да намери нещо неестествено в летежа на другарчето си … и успява.

–          Никога нямаше да предположжжа. Ъгълът на крилете, птюю. Малко се е престарал Куцльо.

–          Ама така можжах да следвам Йо от Додона през Хемус и Кавказзз, Колхида, ззземите на халибите и после от Босфора дотука. Господарката ми рече да я нажжжиля едно хубаво по зззадника, да разззбере…

–          Хера е искала да я жжжилиш по ззадника??

–          Не се прави на ударен. Ами ти как успя да дойдеш през морето, като си от плът и кръв?  

–          Не съвсем, не съвсем. Вижжждаш ли, когато зззаклаха Медуззза и се родиха Пегас и Хризззаор, аззз бях ей толкав – и много лаком. Ззначи, конят и великанът тъкмо се бяха появили, но въобще не им обърнах внимание и се насмуках с кръвта на Горгона като таквоззз, кажжжи го де?  

–          Вампир.  

–          Та оттогава съм ззздрав като камък, честно, и зззатова Гръмовержжжецът ме изззбра ззза мисията, да му го нахуля изззотзззадззе, да му го …

–          Ясно де. Зззначи, в горичката. Ами тогава аззз да…

Косматото краче отново се вдига, само предупредително.

–          Щях да зззабравя.

–          Недей.

–          Доколкото зззнам, Пегас е на свободна паша до града, ззза да е подръка на царя. Днес може би той ще иска да тръгне за Олимп и нещо ми подсказззва, че не трябва да стига там.     

–          Правилно ти подсказззва нещото, ще зззнаеш. Ехм, дядо му изззлъга смъртта, ама той няма да можжже…

–          Пък доколкото зззнам, и баща му от коне е умрял?

–          Главк ли? Да, и от неговата кръвчица пийнах. Какво да правиш – природа… но на теб няма как да ти го обясня.

–          Стига се зззаяждай де, мисля че добре се разззбираме.  

–          Едно не схващам – вие крилца в недоумение истинският овод. – Всемогъщите не си ли съззздават прекалено много грижжжи ззза едното отмъщение? Че набъркват и нас??  

–          Бих казззал, щом съм сглобен за мъст – с толкова дребни детайли и толкоззз пипкава работа като цяло… та, бих казззал, подбудите им можжже и да са странни, но е очевидно, че не се спират пред нищичко. Ний само инструмент сме малък и безззгласен на Божжжието страшно наказание…

–          Чак пък безззгласен…  

–          Ами да, кой освен нас можже да ни разззбере?!

–          Крепостните стени, зззначи.

–          И горичката?

–          Ами успех.

–          Обезззсмъртихме се, ако не друго.  

Предиобяд е. В горещ ден на ранното лято, когато дори омагьосана жрица на Хера или вълшебен кон биха потърсили сянка и хладина. Слънчев предиобяд, затова сме крайно изненадани от тътена на паднала мълния, отекващ по билото на Крагос в далечината. Ясно се чува пукотът на клони от съборени дървета в начеващия пожар.   

Боговете са гневни. Много даже. А това винаги е раждало страхотен фолклор, да му се не зззнае…

Коментари: 12

Име:

Коментар: