Бедрото на Кенет Кларк
Сега, мили деца, ще си поговорим за цивилизацията. Дори аз, който съм бележит урунгел, окултурчен селянин и потомствен парий, имам що-годе понятие за нея. Нали се сещате, Междуречие, земеделие, излишъци, концентрация, градове. Откъдето и самата дума. Даже като малък съм чел „Цивилизацията“ на Кенет Кларк. Добре де, разглеждал съм я. Добре де, по-големите картинки.
За дефинициите и хората
Има хора като лято. Хора като лек, едва доловим полъх на нощен бриз върху кротка вълна, разсейващ лунната пътека. Има и хора като стихиен порив на вятъра, разбиващ пяната във високата вълна до масленожълт крем, който яростно се разпада на съставните си мехурчета при удара в крайбрежните скали.
Един момент
Винаги съм бил на мнение, че един кратък момент е достатъчен, за да се оголи денят от своята обикновеност и да се превърне в нещо вълшебно. А в самия този настоящ момент това се случва посредством срещането на две сини и две зелени очи
Елегия за кухата колона
Някъде в един апартамент, по едни улици, в един офис, в един парк той се прави, че живее живота си. Изглежда цялостен и завършен, но всъщност прилича на куха колона. И е почти толкова умен.
На Шипка всичко е спокойно
Близо век и половина по-късно Европа трябва отново да погледне
с внимание този връх. Защото паметниците неслучайно
се казват така.
Неотдавна завърших планински преход от връх Ком до Шипка – едно от най-хубавите неща, които съм правил за себе си въобще. И докато на Ком ходя напоследък всяко лято, с известен срам ще призная, че не бях стъпвал на връх Шипка близо тридесет години, тоест от детството си.