Убразетц на савременна поезийя XXXVIII

Лицето й.
Най-красивото
Нещо,
Прошепвано от Бог
На човешки
Език.

*** *** ***

Присмиваме се на поетите,
но троновете на царствата земни
са сив калаен прах,
а Илиадата стои –

Заклинателката

Луната я обича,
А совите говорят
С нея
През нощта.
Тя бяга с вълци –
След елени тича
Рога клонати
Кичат сянката й във леса.

Диатриби

Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?

Безкрай

Сълзите й
били са дъжд
и пак ще бъдат.
Косата й
била е нявга грива.