Залезът на светилищата

Пресъхна изворът
във Планината на върбите
За стиховете няма вече дом,
ни небеса
а онова, което
беше нявга звук свещен,
сега е шепот на умиращи листа…

Убразетц на савременна поезийя XXXVIII

Лицето й.
Най-красивото
Нещо,
Прошепвано от Бог
На човешки
Език.

*** *** ***

Присмиваме се на поетите,
но троновете на царствата земни
са сив калаен прах,
а Илиадата стои –

Заклинателката

Луната я обича,
А совите говорят
С нея
През нощта.
Тя бяга с вълци –
След елени тича
Рога клонати
Кичат сянката й във леса.

Диатриби

Ти бил ли си в ръцете на Богиня,
мили мой приятелю,
и виждал ли си изгрев през нощта?
Изгубен бивал ли си
в превода
и бил ли си спасяван във ръжта?