Кратка история на България

Първата изконно българска цивилизация е създадена от бели рептили-арийци (бел’ар-бъл’ар-оттам бълг ар) на планетата Алдебаран b преди около сто милиона години. За нея не се знае много. Историческите сведения датират отпреди шестдесет и пет милиона години, когато български космически кораб, задвижван от конски опашки, катастрофира на нашата планета и затрива динозаврите.
Поради липса на атмосфера за развитие и големи данъкоплатци, нашите прадеди стартират лично еволюцията на бозайниците, използвайки себе си като крайна точка, а един подвид лемур – като отправна. Това се случва северозападно от настоящия кратер Чиксулуб на полуостров Юкатан, Мексико, в годината шеви хибем от древния, изконно български календар, признат за най-точен и безукорен лично от Йожен Йонеско и син. Поради спецификите на най-древния и точен безукорно български календар не е ясно коя година е било това, но като нищо ще се окаже 64 999 999-а преди Христа. Каменният надпис, оставен от хан Монолит, за да увековечи събитието, не е съвсем четивен.

Продължавайки използването на конските опашки като основен и сакрален задвижващ агрегат, поради излъчваната под тях т.нар. оренда, българите прекосяват Атлантическия океан – назован така, тъй като пътем намират време да основат, развият и съсипят Атлантида, преминават през Северна Африка и Плодородния полумесец, заблуждавайки бъдещите изследователи, че оттук именно е тръгнала целокупната човешка цивилизация, и в крайна сметка се озовават на добре познатия ни Балкански полуостров, където се натъкват на македонците.
След няколко хилядолетия напразни опити да се разберат с местното население – а именно македонци и траки, нашите деди – които местните наричат татари, фашисти или пеласги, се оттеглят отвъд Хемус, а впоследствие и отвъд Истрос, в негостоприемните степи на предна Азия /по името на Ася, сестрата на тримата братя-основатели на Първата Земна Държава/. Тук за първи път под изконно българския пряпорец с конска опашка е издигнат мистичният по своята сакралност трикольор, всеки от цветовете на който символизира един от братята. Техните имена не са запазени, но според някои са Сим, Хам и Яфет, а според други хич даже не са и това са чифутски измишльотини и юдеомасонски манипулации, целящи да принизят нашето наследство и да ни отнемат славата на първопроходци. Разбира се, неуспешно, защото истината винаги възтържествува, независимо от рептило-илюминатските и соросоидални машинации.
Не може да бъде скрита и Великата китайска стена (виждаща се чак от космоса), която несъмнено е построена, за да спре набезите на едно от българските племена на територията на днешен Китай – изконно и неоспоримо българска заради нашето етническо малцинство в Синдзян-Уйгурския автономен район. Редица учени изтъкват, че оттам именно е тръгнало и завладяването на Корея (често се случва българите да отнемат територии от себе си за нас), а след него – и основаването на японската държавност преди 6000 години, както свидетелства и самата Свещена Особа на императора в разговор с не по-малко свещения другар Тодар Живков през вече далечната 1981-а.
Разбира се, нашите предци не седят бездейни и по необходимост основават също така Индия, Бактрия, Балхара, Бухара, Самарканд и особено Ташкент, след което намират за необходимо да се завърнат към древните си, изконни владения около Крим и Черно море – процес, познат като консолидиране на Стара Велика България, въпреки че, поставена в широка историческа рамка, това е една от най-младите от общо около 437 български държави на Земята. В този смисъл може да се каже, че абсолютно всички войни, водени някога на планетата, са български граждански войни, или биха били български граждански войни, ако не бяхме такива бесни селяни.
Приблизително в това време българските хазари започват редовно, детайлно и системно да нападат българските българи, които вече са успели да се диференцират на български утигури, кутригури и оногундури, и този процес има за резултат раздробяването на Велика България в не по-малко великите Дунавска България, Волжка България, Македонска, Сицилианска, а според някои и Киевска България. Българските ромеи – които са, разбира се, всъщност македонци, признават Дунавска България около 680-а година (или 64 998 656-а година от древния и изконно български супер точен календар), а какво се случва по-нататък най-закономерно са обяснили истинските светила, не, дори кандила на историческата наука като Ганьо Сомов, Ганчо Ценов, Васил Златарски-Зуека, Андрей Пантев и небезизвестният Божидар Овчаров.