Завещанието на глупака
Днес, 0Х.1Х.201Х година, в гр. Многоточие, долуподписаният А.В.Торът, ЕГН 1234567890, с постоянен адрес гр. Н, Н-ска област, ул. „Къса права” № 42, бидейки в пълно телесно и психическо здраве /или поне без медицински доказателства за обратното/, с настоящото искам да завещая на човешкия род изводите от дългия си, нелек и отиващ към закономерен край житейски път, синтезирани в 31 /тридесет и една/ точки. В този документ имуществени разпореждания не се съдържат, което го прави… е, ами… безценен.
- Родил съм се в 17:00, с разлика до няколко секунди. Запазих тази английска точност през целия си живот и не искам да си отида в някой тъп час, като 22:47 например. Бъдете винаги точни.
2. През цялото си детство и юношество раснах единствено на ръст. Разбирайте го както щете.
3. Научих се да карам велосипед за около три минути. Просто махнах помощните колелца и се спуснах право надолу от един хълм. Жалко, че не запазих тази система и по отношение на всичко останало.
4. Играх на много игри в живота си – и като малък, и като… малко по-голям. Нито една от тях обаче не беше компютърна.
5. Бях възпитаван в обкръжението на четири жени. Това изигра съществена роля за по-късната ми твърда решимост да си остана ерген.
6. Нямам почти никакви спомени от училище. Налага се изводът, че там не съм усвоил нищо, което да си струва запомнянето.
7. Все още не съм карал „Бентли”. За сметка на това съм карал морбили.
8. Посадих дърво. Не изпитах чувството, че създавам нещо. Случи се така, че и сякох дървета. Не се усетих като убиец. Безброй пъти обаче съм се чувствал като истинско дърво.
9. Имах котка. Всеки, който е имал котка, знае че тук няма какво повече да се добави.
10. Обичах попитата светлина на залеза и милващата очите нощна лампа. Яркото слънце е за младите и красивите.
11. На шестгодишна възраст не разбирах хората, които пият алкохол. На девет не разбирах онези, които измъчват животни. На шестнадесет не можех да възприема тези, които изневеряват, а на двадесет и седем – наркоманите. Сега чистосърдечно си признавам, че просто не разбирам хората.
12. Стрелял съм. Но не съм убивал.
13. Учудвах се на света, дори когато нямаше нищо за чудене. Това е полезно умение, което възрастните забравят.
14. Обичах дълго. Мразих кратко, при това същите хора, които съм обичал.
15. Не съм завиждал никому и за нищо. Освен на птиците.
16. Влизал съм в много храмове, в някои даже съм се молил. На двайсет и няколко спрях да го правя. Какво може да ми даде Раят, което не би могла да ми даде разходка в планината?
17. В по-голямата част от живота си бях отвратително щастлив. През останалата – също, само дето не го осъзнавах.
18. Никога не отминах красивото, без да му се насладя. Никога не посочих грозното с пръст. За някой друг то може би е красиво.
19. Гледал съм облаците отдолу и отгоре. Направени са за гледане отгоре.
20. Гледал съм звездите. Засега само отдолу.
21. Изчетох хиляди и хиляди томове, за да разбера две истини: първо, ценните неща се съдържат в едва няколко фрази от три-четири книги, и второ – никъде в тях няма да намериш отговорите, касаещи Твоя Собствен Въпрос. Тях пишеш сам.
22. Връщах стореното добро два пъти. За лошото гледах да си върна четирикратно.
23. Цял живот се стремях да трупам знания. Явно ще ги прилагам след смъртта си.
24. Примерът ми за подражание се нарича господин Огледало. Не зная обаче как се казва неговият пример за подражание.
25. Гледах да се ръководя от разума, а не от настроенията си. От един момент насетне обаче това не ми се видя разумно.
26. Давах милостиня предимно на слепи просяци. Защото не могат да разберат кой го прави.
27. Миех си зъбите редовно. Важно е, ако се смееш начесто и по много.
28. Като говорим за смях, три неща са ме просълзявали досега – ранната барокова музика, късната готическа живопис и замърсените контактни лещи.
29. Никога не съм отричал, че парите са супер, но и не съм ги превръщал в самоцел. Парите не бива да са нищо повече от гориво за мечтите.
30. Казват, че колкото повече се упражняваш в едно нещо, толкова по-добър ставаш. Е, аз живях относително дълго, но така и не се научих да го върша както трябва.
31. Някои си отиват в мир, изпълнили онова, за което са дошли. Други умират с отворени очи. Подозирам, че аз ще умра с едно отворено и едно затворено око 😉
А.В.Торът Подпис: Не се чете
Коментари: 15
Покажи коментарите