Епитафия в аванс

Не ща да ме наричат гений – Бог ми е свидетел,
Макар че искам да почина млад.
Не ща дори талант
Във хорските очи да бъда,
За да не превърне завистта
Живота ми във ад.

Не ще огреят моята вонеща мърша
Паметните плочи,
А пък на хулите
Изгнилият ми череп ще отвърне
Само с белозъбия си смях –
Тъй, както смеех се и приживе,
Когато ми се казваше какъв да бъда –
И слава Богу, никога
Не бях …

Но ако само у един човек
Стремеж към красотата
Или светло чувство
С думите си съм събудил,
Ще спя спокойно вечния си сън
И ще почивам в гроба непробудно,
Убеден,
Че имала е смисъл
Суетата вън …

Напиши първия коментар за тази публикация