* * * * * * *

Не съм ни Данте, ни Петрарка .
А ти си в пъти по – красива
От Лаура и Беатриче.

Да, толкова прекрасна си,
Че във почуда питам: ,,Как създаде,
Господи, това момиче ??“

Не съм аз Рафаело Санти, нито Леонардо,
Ала усмивката ти от ума ми не излиза .
Не мога, о, Джоконда, да я нарисувам
И затова глупашки при вида й се облизвам …

Не съм ни Бах, ни даже Моцарт –
Ала токати с фугите си ме преследват
В малки нощни часове
И споменът за теб гризе ме методично
Като амурче със стрели във форма
На сърце …

Да бях аз Поликлет, Лизип или пък Фидий,
Щях в бледорозов мрамор,
Нежна като жива
Да те изсека,
Ала не съм – и само си представям
Как мрамора, пропит от любовта към тебе,
Докосвал бих
С ваятелска ръка …

Напиши първия коментар за тази публикация