Страхувам се
Страхувам се да чувствам,
Защото моята душа предели не познава…
Страхувам се и чувства да отнемам,
Защото още не умея да ги давам.
Страхувам се дори от огледалото,
Защото зная кой оттам ме наблюдава
И треска ме тресе заради тялото,
Което всичките ми помисли издава.
Онази гъста и болезнена червенина,
Която багри скулите ми, щом те видя…
Онази подла сухота във гърлото,
Която все се появява, щом към мене идваш…
Усещането, че аз всъщност нямам нищичко
Да кажа – защото кой, по дяволите, е намерил
Думи за това…
Усещането, че под тъпи страхове
И любовта ще смажа,
Преди да съм прокарал път към твоята душа…
Страхувам се.
И страшно недостоен, коленича.
Олтарът ми си ти – и Храм, и Бог,
И посред бурното море скала…
На колене дори,
Аз пак към теб ще тичам –
Тъй, както нощна пеперуда пърха в
Ореола огнен
С ранени от любовен страх крила…
Коментари: 4
Покажи коментарите