Страхувам се

Страхувам се да чувствам,

Защото моята душа предели не познава…

Страхувам се и чувства да отнемам,

Защото още не умея да ги давам.

Страхувам се дори от огледалото,

Защото зная кой оттам ме наблюдава

И треска ме тресе заради тялото,

Което всичките ми помисли издава.

Онази гъста и болезнена червенина,

Която багри скулите ми, щом те видя…

Онази подла сухота във гърлото,

Която все се появява, щом към мене идваш…

Усещането, че аз всъщност нямам нищичко

Да кажа – защото кой, по дяволите, е намерил

Думи за това…

Усещането, че под тъпи страхове

И любовта  ще смажа,

Преди да съм прокарал път към твоята душа…

Страхувам се.

И страшно недостоен, коленича.

Олтарът ми си ти – и Храм, и Бог,

И посред бурното море скала…

На колене дори,

Аз пак към теб ще тичам –

Тъй, както нощна пеперуда пърха в

Ореола огнен

С ранени от любовен страх крила…

Коментари: 4

ami (2011-08-15 21:55:26)

еее доживяхме нещо либовно 😉

admin (2011-08-16 09:37:07)

Че защо? То и долното е либовно, само че писано в друго настроение, хъхъхъ.

ami (2011-08-18 15:17:12)

е значи такова либовно сме доживели и друго либовно също 😀

admin (2011-08-18 16:23:42)

На любовта Истинският Пуе…такова, Поет, трябва да гледа предимно като извор на Вдъхновение 😀

 
Изпрати коментар