Пантеист

Чифт маратонки, хилави крака

И здрави бели дробове.

Пред мене път,

В душата ми простор, като фланелка бял,

А над главата ми небе.

Това е моят път.

Необходимо е да го пробягам сам.

Къде ме води, нямам никаква представа –

Ала ще разбера, когато стигна там.

Поемам яка глътка въздух

И издишвам пак

С пантеистично удоволствие, че дишам…

Усещам как вселената пулсира в ритъма на моя бяг.

Живея с пълни обороти – също както тичам…