Пантеист

Чифт маратонки, хилави крака

И здрави бели дробове.

Пред мене път,

В душата ми простор, като фланелка бял,

А над главата ми небе.

Това е моят път.

Необходимо е да го пробягам сам.

Къде ме води, нямам никаква представа –

Ала ще разбера, когато стигна там.

Поемам яка глътка въздух

И издишвам пак

С пантеистично удоволствие, че дишам…

Усещам как вселената пулсира в ритъма на моя бяг.

Живея с пълни обороти – също както тичам…

Коментари: 4

ami (2011-08-24 20:22:54)

На тихи обороти- пълно 🙂

admin (2011-08-24 21:54:10)

Не съм съгласен, пък!
Спортът – за едно поетическо вдъхновение, както се казва :Р

ami (2011-08-25 07:33:35)

Бе то..честно да ти кажа аз много не се разбрах какво казах, ама щом си разбрал че не си съгласен..значи все нещо се е разбрало.Общо взето – израдвах се..другото не е толкоз важно:Р

admin (2011-08-25 08:49:10)

Не съм съгласен с тихите обороти, щото като вляза в ритъм, наистина тичам с добро темпо и изпитвам невероятно удоволствие. Другото не е толкоз важно 😉

 
Изпрати коментар