За буквоядството

Предполага се, всички знаят какво означава „мангал”, но за целите на настоящото изложение ще разясним за пореден път основните значения на тази дума. На първо място, така се наричат преносимите отоплителни уреди, обикновено бронзови или железни, с които древните люде, лишени от държавно узаконения рекет на топлофикационните дружества, са подгрявали скромните си вили и палати с няколко десетки до няколкостотин стаи, зали и коридори. Второто – и по-важно за нас значение на думата обаче касае (с леко пейоративна окраска) лицата от едно индоевропейско малцинство, чието място в еволюционната стълбица и роля в обществото са безкрайно мъгляви за А.В.Тора и до днес. Ето защо…

Както вече знаете, маршрутите ми в живота са строго определени и покриват с фина мрежа от чар и одухотвореност една значителна част от градския център на Н. Нерядко, бродейки из все по-опасните дебри на споменатия център, пред мен изневиделица е изскачал от засада мустакат и шкембест представител на гореказаното малцинство, насочвайки към стомаха ми подведомствения си ханджар-мостра с думите: „Нохчета прода’ам, бате, евтино ши ти го дам! Ако не щеш нохче, парфуми имам, маркови на примоция!”. Разбира се, офертата му е бивала отклонявана учтиво (или недотам) с думите, че ние ножчета си имаме, а козметика за мъже не употребяваме поради вътрешноприсъщата оксиморонност на самото понятие „козметика за мъже”. И толкова. 

Оригиналният търговски подход и колоритното присъствие на господина обаче са го запечатали в каталога на паметта ми, която бездруго е доста физиономистки настроена. Затова съвсем не се изненадах да го видя един ден в компанията на млад оръженосец от същия осажден етнос, приседнал на стъпалата пред кварталния супермаркет. Може би дебнеше клиенти/жертви сред излизащите от магазина или си почиваше от многобройните безрезултатни обиколки за деня? Не зная. В този момент се случи онова, което обикновено ми се случва – развърза се връзката на единия от кецовете ми и, ща-не ща, трябваше да я завържа. Не чух първите думи от разговора им, но за времето, необходимо да се оформи една фльонга, долових следното:

–          … знам, че ти е тежко, но не се обезсърчавай – каза юношата.  

–          Не издържам повече, не знам колко ще издържа… – като че изхлипа ножарят-парфюмерист.

Чувах ги само аз и те не забелязваха, че въобще съм там, дотолкова погълнат може да е човек от нещастието си. Сигурен съм, че не разиграваха театър, както е свойствено за техните артистични и крънкащи съплеменници: липсваше основното за добра постановка, а именно публика. Продължих нататък по пътя си, водещ към храма на Юнона Монета, и по липса на друга умствена ангажираност се замислих за тях. Какви ли бяха? Баща и син? Дядо и внук? Заради размножителната нехайност на племето им е трудно да се каже, а и не е важно. С порядъчно закъснение обаче се върнах на думите им и усетих нещо да ме боде под лъжичката. Нито един от тях не изглеждаше да е завършил „Харвард” или поне 104-то ОУ, и въпреки това младият каза: „не се обезсърчавай”. Аз, който всекидневно боравя с хиляди думи и термини, не си спомням да съм употребил този израз в разговор през живота си. При него, кльощав и не особено чист, облечен с тениска на райета и карирана риза, думата можеше да идва от нещо прочетено (дълбоко се съмнявам), дочуто или… от сърцето. Ни в клин, ни в ръкав, със свойственото за българите пренебрежение към другите етноси си спомних един tweet: „Днес видях две циганета да се целуват и се умилих. Мислех, че те направо се @бат.”

Стана ми още по-чоглаво. Защо, помислих си, сме устроени така, че да придаваме на собствените си емоции винаги толкова голяма цена, а да игнорираме чуждите? Зная, че не откривам топлата вода: щастието е фикция. Да, все пак е по-добре да си нещастен в „Бентли”, отколкото да си нещастен в маршрутка, както твърди един интернет-умник, но с какво е по-различна мъката на борсовия посредник от преглътнатите сълзи на амбулантния търговец??

Що се отнася до конкретния… преносим отоплителен уред, обещах си да купя поне едно ножче от него, когато пак ме връхлети от някоя пресечка. За жалост оттогава не съм го виждал.

Коментари: 6

Име:

Коментар: