Рядко щастие

Живея заради онези редки мигове,

в които аз и Вдъхновението

сме едно

И думите се леят, съвършени като дъжд,

а чрез устата ми говори

сякаш божество

Жадувам за усмивката на Музите

и онзи див екстаз

във мереното слово.

Наясно съм, от мене няма да излезе

Шекспир II,

ала не пречи да опитвам пак,

отново и отново …

Така и, пробвайки, живея.

Заради моментите, които споменах.

Навярно ще умра, преди да съм

достигнал

слава и признание.

Да си поет, уви, не е въпрос на избор,

а тежко – но и сладко – наказание.

Напиши първия коментар за тази публикация