Трисмислено

Ти денем си луна, а нощем слънце

И сутрин си една, а вечер – друга,

Но отново съвършена

И тъмна си, ала от тебе

Грее светлина

И мъничка, но необятна

Колкото Вселена

Населена е моята фантазия със образи

И всички, всички до един

Са твои…

Докато не извая и последния,

Не ще намеря

Даже миг покой.   

Препълнени са моите сънища

С лицата ти –

Но истинският лик ми бяга

Преди сън…

И кой е твоят стих,

Каква – душата ти??  

Най-свидното си тук разкрих,

А ме оставяш

Като просяк вън…