Трисмислено
Ти денем си луна, а нощем слънце
И сутрин си една, а вечер – друга,
Но отново съвършена
И тъмна си, ала от тебе
Грее светлина
И мъничка, но необятна
Колкото Вселена
Населена е моята фантазия със образи
И всички, всички до един
Са твои…
Докато не извая и последния,
Не ще намеря
Даже миг покой.
Препълнени са моите сънища
С лицата ти –
Но истинският лик ми бяга
Преди сън…
И кой е твоят стих,
Каква – душата ти??
Най-свидното си тук разкрих,
А ме оставяш
Като просяк вън…
Коментари: 2
Сутрин е млада и девствена
моята истинска същност.
Слънчеви нишки разресвам
и пускам вятъра в къщи.
После съм тиха, следобедна.
Косите ми стават тежки.
И вадя от скрина спомени
за стари, случайни грешки.
Събличам тъгата привечер
и ставам луда и хубава.
Заплитам си цветни кичури.
До залез бясно танцувам.
А нощем съм дива и златна.
Ухая сладко на медовина.
По тялото ми пълзи луната.
И се топи наполовина.
Понякога съм метличина.
Друг път – каменно цвете.
Такава съм – все различна.
Менят ми се цветовете.
Имаш ли блог?? Такива неща не трябва да са #просто коментари!