ALTER EGO
Ако днес казват ми, че бил съм, видиш ли, човек възвишен
И че в душата ми
От сняг по – бяла, трепкали нежнейши струни,
То аз пък знам, че само ти ме правиш по – различен
От всички други празнословещи маймуни …
Ако ли венцехвалят ме до предиобед неуморно
И посред бял ден причислят ме в
Боговете и звездите,
То аз ще те подпитвам на инат: ,, Кажи ми –
лош ли съм, добър или най – зъл сред злите? “
Ако ли плюят ме, та чак ме давят
В ранния следобед
И ме наричат с хиляди какви ли не обиди,
То думите им впечатление не ще ми правят,
Дорде във мене ти обидното не видиш.
Ако помъкнат ме в сумрак да ме разпъват
И гаврят се със мен на моята Голгота,
За тяхна радост във последния си път не ще се спъна –
Както живях, така и ще се разделя с живота …
А ако все пак мен не възкресиш
Във ничия човешки слаба памет
И името ми се забрави,
А написаното в прах потъне,
То ти навярно ще се съгласиш –
Човек, каквото и да прави, е орисан
Да пълзи по Лобния си хълм,
Докле е жив
Със кръст на гръб и чело, кърваво от тръни …
Коментари: 4
„alter ego“ :)))))
Едно сериозно стихче да напиша, и ето те – заливаш се от смях 🙂 Оксиморон такъв! 😛
Не ме разбра, не се заливам от смях! 🙂
Окей, кърпичка да пpедложа тогава? 😉