зеленоока
и обаятелна
изумруденонежна
преливаща
светлоуханна
по момичешки
като струна
тънко опъната
по сетивата ти
в дъното на очите
свита в юмрука ти
прелестно впита
в маслинената ти кожа
на върха на къдрицата
зад ухото
леко те драска
по лявата длан
с котешки нокът
пърхащо гъделичка
в гърлото
мига в клепачите
в бяла сълза се оглежда
пастелнокрасива
замислена
лунна жена

Твърде модернистично 😉

Игра с думите.

Добре ти се получава, но аз съм си като Васил Цонев – трябва да пиша за момчета, които изстискват слънцето над главата на любимата и други подобни наивни простотии.

Какво е любовта?
Лъч лунна светлина.
А може би е бог,
безмилостен, жесток.
Бог, който не прощава
и всеки нявга обладава.
Какво е любовта?
Една не сбъдната мечта,
със сини призрачни крила.
Понякога едва,
докосва твоите рамена.
И губи се в света,
от дето е дошла.

Именно 🙂 Ефимерна като стих, реална като пламък.