Монолог на един пророк, който стана бог по невнимание

Облечен в светлина и слово идех

Да възвестя с божествен глас

Настъпващите нови времена.

Обречен да заспя на кръста,

Със смъртта си съживих

Доброто на света.

Обичан и отричан си останах,

Уви, разбран – недоразбран,

Камилата във иглени уши не вдянах,

На фарисейщината плащах

Тежък дан …

Възкръснах с мъка – камък на гърдите ми тежеше,

Но махнах го с последни сили, като на инат,

Простих преди това на всеки Юда

И изтрих ръцете

На убиеца Пилат …

Възнесох се подир, но пак съм тук –

В очите на животните,

В душата на човека –

Бог, идея, дух, мъдрец

И скот,

Измъчен, грешен,

Кротък, съвършен –

Отнине, присно

И довека!!