Демокритично

Докато дишам, непрестанно ще се движа.
А после, то се знае, ще умра –
Но атомите ми ще продължат
Да движат
Стотици хиляди неща.
Например червеи
И трева,
Цветя и пеперуди,
Прашинки пепел
В светлината на деня,
Листа, понесени от хладен вятър
И облаци, пречистващи с дъжда.

Какво пък,
Може би ще бъда птица
Или гънка в нечии устни,
Милващи косата на любима;
Комар,
Дървесна жаба
Или сивкав кърт…
Планински мъх,
Вълна, изгубена в безкрая
Или нищожно късче земна твърд.

Ще бъда и скала,
Напечена от слънце,
А зиме – бучка лед
По корените на дъба.
През пролетта ще бъда
И вода в потока,
Който дава ярка свежест на мъха…

* * * * * * * * * * * * * * * *

След всичко туй,
Което казах,
Не знам защо човекът се страхува
От смъртта.
Движението продължава непрестанно.
Не смърт, а Сътворение е тя…