Плитки води и
дълбоки води…
Локви от страх, езера от надежда.
В тихия вир
с ясносини очи
милата смърт
пак за мен се оглежда.
Е… яааа… да си оди Тя! И да си взема локвите и езерата!
Тя никога не си ходи. Ние сме тия, дето накрая си отиваме, пък.
Име:
Коментар:
Коментари: 2
Е… яааа… да си оди Тя!
И да си взема локвите и езерата!
Тя никога не си ходи. Ние сме тия, дето накрая си отиваме, пък.