Последните думи на един размирник

Признавам, не умея да се изразявам
Хубаво
И може би затуй останах вечно
Неразбран.
Признавам, че пребродих трижди
Галилея
И кръщавах много хора
Във река Йордан.

Признавам, че съм странник и
Лечител, но това не е престъпно.
Признавам още, че не съм равин.
Признавам, с бич във Храма
Стъпих …
Не твърдя обаче, че съм Божий Син.

Признавам още нещо – че животът винаги е курва,
И смъртта е винаги девица,
А подадеш ли буза за целувка,
Юда непременно ще ти залепи плесница …

Признавам също – mea culpa,
Нека всички грехове на този свят са
Мои и само мои!
Първосвещеници, разпнете ме на кръст,
Мъже-юдеи, смажете ме от бой!

Признавам – Бог съм, колкото и вие,
Царството ми не е тук
И паството ми не е между вас …

Признавам, във главата ми се крие демон,
Ала от сърцето
Ангелска тръба надмогва
Злобния му глас …

Confiteor – единствено виновен
За човешкото у мене бях
И си оставам
АЗ.

Водете ме.
Приключих.
Ще се кая после,
Ако има за какво.

Разпнете ме – дори между престъпници,
Но знайте – аз ще съдя
В другия живот…