Всевечната латимерия

Живееш във стометровото Долу,
Над което вихром гонят се епохите
И гледаш на света със мъдро безразличие.

Не те интересуват ни плезиозаври,
Нито китове
И разливи на нефт,
От някакви микроби причинени
И лекувани със други.

По тебе се равняват богове и тектонични плочи.
Милион еони са изтекли –
песъчинки във часовника на Времето,
А ти стоиш непроменена,
Научила тъй важния урок:
Да плуваш във стометровото Долу,
Гледайки света със хладно безразличие…

* * * * * *

(Повечето читатели може би ще се засегнат, но смятам, че на някои дължа пояснение към горните редове. Латимерията, в двете си разновидности L.chalumnae и L. menadoensis, е единственият оцелял вид от рибите ръкоперки – според някои уче́ни възрастта й е над 350 милиона години, което автоматично я прави предтеча на целия сухоземен живот, квакащ, лаещ и цвъртящ наоколо. Удивително примитивни и въпреки това съвършени посвоему, роднините на латимерията можели на собствен ход да пролазят от лагуните в плитките крайбрежни блата, използвайки перките си горе-долу така, както го правят днешните тюлени. Неизвестно защо самата тя се е върнала в дълбините – единствена от цялата фамилия. Може би е решила, че горният свят не си струва усилието.
“Стометровото Долу” е израз просто за благозвучие. Практически латимерията живее на дълбочини от сто до петстотин плюс метра, ако се съди по плячката, откривана в коремите на уловените екземпляри. Когато все пак искали да се издигнат, древните латимерии виждали сенките на последните плезиозаври или първите китове. Потомците им се натъкват на останки от кораби и петролен мрак. Това е нещо, върху което си заслужава да се помисли.
Отдавна вече няма водни динозаври, освен ако Неси не излезе друг реликтов феномен. На път сме да унищожим китовете – включително и сините китове, най-гигантските същества, обитавали някога Земята. Но не можем да изтребим всичко живо, въпреки старанието си. Дълбоко надолу, в мразовитите бездни на своето уединение, латимерията ще оцелее, докато на планетата има вода. Върху това също си струва да се помисли.)