Наредби Божии

Така е наредено –
къпоните житейски да се
Колебаят между път без
изход и раздиращи душата
демонски нокте́.
Ни клади някой някога
от бесовете са очистили,
Ни Бог прощава на тогова,
Хленчещ като глезено дете…
И правила, накланящи везните, няма
–  днес един ще е виновен,
Утре друг.
Затуй, във шемета на дните си
увлечени,
Редовно на Съдбата зъбим се
и действаме напук.
А дните ни – на всички –
Са отмерени.
За кратко сме на слънце –
После иде студ.
Да съберем топлик … макар
за адските казани;
Един ще си отиде днеска,
Утре друг.