Зима
Тъй мимолетно всичко е в живота,
Единственото сигурно във който е смъртта…
И толкоз малко в него е доброто и красивото
Сред толкова злина…
Защо живеем – мълчаливо се запитвам,
Полегнал върху трупове на есенни листа
И сам, изстинал в зимата на своята премъдрост, отговарям:
ЗА ДА ВЪЗКРЪСНЕМ
СЪС ЛЮБОВ
ПРЕЗ ПРОЛЕТТА…
Коментари: 4
Хубаво!
🙂
Благодаря 🙂
И аз често си задавам въпроса: „Да ставам ли да го живея тоя живот?“ 🙂
п.п. Много добре. Кратко, точно и ясно 😉
Явно не сме само ние двамата плюс Карбовски с горния въпрос 🙂