Одисея
Към всички всякога бях честен,
Лъгах само себе си
С надеждата да продължавам
Да живея,
Макар в отломките
На много дни – крушения
И с планове – гемии,
Потънали на кея.
Пътувах дълго, упорито
И безплодно
В търсене на истинския Аз
При минимален изглед
Да успея.
Единствен Господ
Би могъл да каже докога
Ще влача тази одисея.
И ето, окован за мачтата –
Житейски кръст,
Отново плавам в бури,
Които рифове трошат
И кораби пилеят,
А над главата ми сирени –
Гибелни моми
Попътната си песен
Пеят …

Коментари: 5
В моя трюм се просмука вода, заклокочи –
сок от кисела ябълка в детски зъби –
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен –
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник – щастлив и вглъбен.
из „Пияният кораб“ – Рембо
Слава Богу, че не чета поезия 😉
О, какви такива одисеи? Аз мислех , че си от Онези дето казват докога.. 😉
Има, санким, Богове и богове… аз все още съм от малките 🙂
Подлежиш на (само)отглеждане начи;)