Приложни ереси

Косите ти са ореол,
Във който слънцето почива нощем,
За да изгрее с нова сила
През деня;
Лицето ти – олтарна свещ
Във полумрак на катедрала
С най-чиста
И свещена светлина.

Дори „Мадоната в скалите”
Не е толкова красива –
Или пък смуглите
Икони на Рубльов,
А ти си тук –
Напълно истинска,
Реална,
Жива,
В човешко тяло – Божия любов.

Душата ми е жътва на греха,
Но твоето присъствие
Само`
Я възвисява,
И всяка твоя дума я очиства,
А всеки допир с тебе
Ме спасява…