Deja vu

В началото имаме само малка черна точица, която изведнъж започва да се разширява с триста хиляди километра в секунда. Край нея се разбягват сиви, оранжеви и зеленикави петънца – нещо като зародиши на бъдещи галактики, а околното пространство е нажежено до кърваво бяло.
Все още липсва равномерния тътен, който ще отеква дълго, ако не и завинаги. Ние не бихме могли да го доловим, но е сигурно, че след този миг светът никога няма да бъде същият. Преди него сякаш не е имало нищо…
Може би смятате, че говорим за зората на Вселената, и в известен смисъл сте прави.
Наблюдаваме отблизо очите на влюбен.